ГРЕШКАТА  НА  САТАНАТА

Преди известно време един дребен служител от транспортното ведомство откри, че има магически сили. Всичко започна съвсем невинно. Той бе завършил последния си отчет, гледаше замечтано през прозореца и си каза:

Ех, да имаше сега една цигара...

В следващия миг в устата му бе пъхната запалена цигара. Той се огледа учудено, но в стаята нямаше никого. Разгледа и цигарата — обикновена „Коларовградски Родопи", малко разлепена откъм единия край. Чиновникът имаше чувство за хумор. Той каза:

Е, към тази цигара сега да имаше и една малка грозд ...

Бум! Точно върху седмичната сводка за движението на недвижимите собствености се появи изпотена чаша гроздова ракия.

... и мезенце... — довърши човекът уплашено приказката си.

Чинийката с тънко нарязани краставички и домати се появи моментално. В първия момент чиновникът страшно се смути, изпи за кураж на един дъх ракията, поръча си още една и когато удари и нея, изведнъж всичко му стана ясно.

Магията — помисли си той — все още не е напълно изследвана. Защо пък аз да не съм един от първите пионери в тази област?

След това, вече спокойно, поръча на работното време да свърши, изкомандува на бюрото да се самоприбере и си тръгна към къщи. По пътя пийна още една ракия, която получи от въздуха, и затова се прибра в повишено настроение в стаята си, където жена му пържеше лук и мечтаеше да свири на пиано пред многобройна публика.

   Не се стряскай, аз съм магьосник   — каза й той.

   Не си никакъв магьосник, ами си пиян — каза му тя сърдито със сълзи на очите, които произхождаха от лука
и поради липсата на пиано. След това започна поредната проповед, че нямат какво да ядат, че децата ходят голи,
а той кисне по кръчмите, че хората хора станаха, че ето
на — съседите телевизор са си купили. ..

   Ох,  върви  по дяволите! — махна той с ръка и ...тя изчезна.

Чиновникът внезапно изтрезня. Потърси я под масата, в гардероба, дори в кутията за чорапи, след това се хвана за главата:

Какво направих аз!

Вярно, свадлива беше и яденето прегаряше понякога, но все пак това са петнадесет години съвместен живот. Това са спомени, скандали, това са повече от двеста чифта безропотно закърпени чорапи. Къде да я търси? Какво да прави? Той застана на пръсти, пое дълбоко дъх, като че ли ще скача в студена вода, и промърмори:

И аз да ида подир нея!

Посрещнаха го изключително добре. Сатаната му предложи кафе с ликьор и поръча да подготвят кола, за да го разведе из ведомството си. След това приседна до него, потупа го по коляното и му каза:

   Виж  какво, другарче. При разпределението на тайнствените сили е станала дребна грешка. Вместо да
снабдят една епилептична  американка с оракулски способности, моите подчинени ти дали на тебе „Голямата
магия". Та, ако е възможно, да ни върнеш материала. Пък вреди и загуби, там каквито има ...

—Жена ми! —  прекъсна  го чиновникът. — Нея  си искам!

   Жена ли? Готово, бе мой човек! Избери си — червена, черна, руса Клеопатра, Жана д'Арк, Екатерина Велика ...

   Моята си искам. Тя ми трябва.

   То е още по-лесно. Ето я и твоята!

Жена му се появи до него като изпод земята, леко опърлена от адския огън. Тя още не бе схванала ситуацията и продължаваше да му се кара. Успокоиха я, почерпиха и нея с кафенце, а след това започнаха пазарлъците. На чиновника не му се искаше съвсем да се откаже от способностите си, затова решиха така:

1. Той си отива на земята и на никого няма да разправя  къде е бил (същото се отнасяше и до жена му).

2.        Оставя му се възможност да прави дребни трикове, но да не издава тайната им.

3.        При спешни случаи може да вика дявола на помощ...

Заживяха си отново двамата съпрузи средно щастливо, както досега. Отначало гостите им се учудваха, когато чиновникът, вместо да драска кибрит, направо духва върху печката и тя пламва или пък само щраква с пръсти и в ръцете му се появява чаша вино, но след това си казаха:

— А бе чудак, какво да го правиш!

Предложиха му да работи в цирка на твърда заплата, но той се отказа. Сега е отчетник на едно голямо предприятие. Магиите много му помагат. Плановете винаги са преизпълнени. Предприятието процъфтява. Той също.

 

Обратно в главна страница