ТРАГЕДИЯ   НА   БЕЗУМИЕТО

 

Трудностите каляват характера — тази максима, останала от древните философи, се оказа абсолютно неприложима за наше време. Да не говорим за други примери. Достатъчно доказателство е известният Комар1, който за малко щеше напълно да се шашне, докато преодолее трудностите по разгадаването на една старобългарска рецепта. Историята по откриването на рецептата под опашката на Мадарския конник, разправиите около доказването на автентичността й, борбата срещу контранаучните сътрудници, въпросът за хонорарите — това са неща, които ще засегнем в отделна трилогия. Сега минаваме към строго научно повествование на фактите.

В ръцете на Комар попадна парче свинска 'кожа, върху която (след много заседания, командировки, договори я скандали с филмови къщи) бе разчетено следното:

„Имъ начинт дъ съ уткрии мозгът чуляшки (явно писарят не е бил много грамотен). Къту смесиш кучишкъ кръф, жабишки нокти, свинскъ четинъ, конскъ пикуч и чиляшка плюнка, къту гу въриш пет дни на студен пламък, къту му кажиш — фют, фют, хали и вихри, чупете се от тука! — и то ставъ чудутворну. И къту гу дъдеш на булярин, съсипвъ му мозъкъ и той почвъ дъ гувори без мозък — тъман туй, дето мисли . . ."

Нататък кожата беше изядена от плъхове, но за Комар наличните данни бяха достатъчни, за да изгради той върху тях своята докторска теза.

Отминаваме тежкия творчески период, през който именно Комар отхвърли догматичното твърдение на старите учени, че трудностите калявали... и прочие. Отминаваме и борбите му с химикофармацевтичния завод, докато успее да го накара да му произведат црахчета, ампули и разтвор за детска възраст. Както обещахме, ще цитираме само фактите.

Дойде Денят (главната буква не е печатна грешка). През този Ден Комар щеше да направи първия си голям експеримент. Той знаеше, че който поеме от лекарството, ще преодолее всички граници, няма да има никакви задръжки, няма да се смущава от околните обстоятелства, от роднински връзки или началници. Той знаеше, че ще заспи кората на мозъка и ще заговори подкорието. С други думи, той знаеше, че неговото лекарство ще накара хората да говорят само истината, истината и пак истината.

Както всички герои на науката, Комар реши да опита своя еликсир най-първо върху себе си. Той си постави десет кубика подкожно, сто кубика мускулно, три кубика венозно, глътна две прахчета и изпи половин кило детска доза. Преди това, естествено, бе оставил нотариално заверено писмо, в което молеше никой да не обръща внимание на приказките му.

Лекарството започна да действува.2

Най-първо Комар чу дивна музика . .. след това жена му влезе в стаята. Той скочи, замахна с ръка . .. притисна я до гърдите си и прошепна:

Богиньо, обичам те!

След това, обезумял, се хвана за главата, изтича до къщата на началника си (официално последният беше болен) и го помоли да му позволи да го целуне по петите.

След това купи от централния криминален магазин един остър нож и взе такси, за да завари бившата си жена пред къщи. Когато тя излезе, той извади ножа и със силен замах... й го подаде.

Дръж! Убий ме, дето те оставих за такава дребна изневяра!

След това... Какво ще ви разправям по-нататък? Оказа се, че старинният летопис е дал само съставните части, но не е описал дозите. Рецептата явно беше сбъркана.

Та разправяте, че трудностите калявали характера, а?

Моля ви се, попитайте по този въпрос заслужилия някога научен работник Комар. Той се подложи на всички тези трудности не само за да придобие характер, но и да получи докторат, а накрая стигна до ...

Всъщност питайте го сами. Адресът му е: Първа психиатрична клиника, буйно отделение, стая № 6. Влизай с придружител!

 

-------------------------------- 

1 За сведение на хората от миналите векове, които може би ще четат тази книга: по наше време (XXIV в.) поради претрупаност на планетата и липса наимена най-после се възприе системата на коне-яаводите и хората се кръщават от първите срички на имената на бащата и майката. Следователно Комар произлиза от Кольо и Мара. Бел. авт.

Обратно

2 Ядец!  Виж края! Бел. авт.

        Обратно

 

 

Обратно в главна страница