ЗА   БЕЗГРАНИЧНАТА    И    НЕСПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ  НА  ПОСЛЕДНИЯ  МАРСИАНИН   Öx

И   НЕЙНИТЕ   ПОСЛЕДИЦИ

Той наистина беше оставен последен. Прибрани бяха архивите, пренесени бяха зданията, химиорастенията и електродобитъкът се намираха вече на космичните кораби, за последен път се почистиха каналите от буренак, за-да могат след половин милион години пришелците от Земята да се чудят кой ли пък ги е прокопал. На него оставаше само да обърне ръчката, с която да включи студения климат на планетата, за да се консервират някои мъхове и други биологични остатъци, да се качи на двуместния планетолет и да се отправи към благодатната планета KLM в съзвездието SOS на галактиката UNRRA (наименованията са измислени — Бел. авт.).

И точно в това се състоеше най-страшното. Великият марсограф Öx беше безкрайно, безмерно, безумно и прочее без.. . влюбен в собствената си планетощурманка An. Ще кажат читателите — че какво от това? С което ще покажат, че не са били на Марс по време на най-големия му разцвет и на Великото преселение.

Как какво от това, питам аз! Как какво от това? Любов в епохата на синтетичните бракове? Любов по времето, когато средният марсиански живот трае двадесет светлинни години, а след това се отива на подмладяване. Любов, когато всяка белтъчина се пести като злато, за да се използува за гориво на антигравитационните хипер-галактични мултипланетолети?

И въпреки това Öx беше влюбен в An . Причина за това беше и професията му. Години наред той бе наблюдавал земните пигмеи. На няколко пъти ултралъчът на неговия телекондензатор бе попадал върху пейки, сред, есенен шубрак, на който седят двама земни жители от различни полове в пеленаческата осемнадесет-деветнадесетгодишна възраст и си говорят кой знае какви глупости. Разглеждал бе семейни кухни, в които бебето плаче, жената пере, а мъжът чете вестник, присъствувал бе чрез апаратурата си на сцени на ревност, на изневери, на бракоразводни дела и бракове за софийско жителство и... о, анахронизъм! . . . това бе повредило сектора С—14 на мозъчното му вещество. Той залюби An . И как да не я: залюби? Всеки би изпаднал в неговото положение, стига да можеше да види как последните лъчи на далечното  залязващо слънце се отразяват в червеното огледало на лъскавия й череп, как слуховите й пипала нежно се развяват в седембаловия пролетен ветрец, как четирите й очи едновременно изразяват тъга, радост, гордост и безотговорност, как ...

An прекъсна мечтите на Öx Тя разри пясъка, който го беше затрупал до дългата шия по време на размишленията му, улови го нежно с трите смукателя на лявата ей ръка за рамото и каза:

  Ставай, мой човек! Трябва да излитаме.               ;

  О, An , обичам те! — намери най-после сили да промълви Öx.

  Какво рече?

  Обичам те! Това е едно чувство, което са питаели нашите деди, ако са били такива, каквито са земните пигмеи.
То се състои  от  сърцебиене,  въздишки,  сърбеж  под лъжичката, от ...

  Öx, пак имаш температура. Ще трябва, като пристигнем да те изпратя в медицинската фабрика.

—О, An нямам температура. Всъщност и това е възможно, защото понякога влюбените повишават температурата" си.

  Наистина не те разбирам.

Но то е много просто,   An . Поседни, сега ще ти го обясня. Да вземем закона да всеобщото притегляне, който гласи че  F = K*M1*M2/r2, където M1 и M2 са масите на двете привличащи се тела.

   Маси! — възмути се An!

   То само до мене се отнася. Ти си така ефирна, мила, ти нямаш маса въобще, ти ...

   Какво значи мила? An

   После ще ти обясня.   Да продължа нататък...    че разстоянието между телата, а К е някакъв там коефици
ент. Е, ако тогава приведем формулата към двама ни, тоест: R = Öx *An / r2 и ако приемем, че квадратът на разстоя нието е равен на нула ...

Öx притисна до себе си An и с опиянение почувствува как острата й гръдна кост драска по кожата му ...

Със силен замах An удари плющящ шамар на Öx. Нещастният любовник се търколи няколко пъти презглава в мекия марсиански пясък. Една изоставена заекожаба (те още не са открити, но и това ни предстои) го изгледа учудено и подскочи към дупката си.           _

An се отправи с твърди крачки към планетолета и Öx тъжно я последва. Сред рева на плазмореактивните мотор!) той седеше на задното седло, гледаше отдалечаващата се мъртва планета и с въздишка си мислеше:

Все пак, ако R*Öx *An / r2 се приведе към ÖAnxYyz /(10x-2yx) може да се получи нещо, с което и моята мила планетощурманка би могла да бъде убедена. Пък кой знае?

Ако читателите се интересуват от последиците на тази безгранична любов, мога под секрет да съобщя, че такива нямаше.

Обратно в главна страница