АНТИСЕМЕЙСТВО

Още от стогодишната си възраст младият, но многообещаващ учен Хара Кири мечтаеше да се занимава с антивещества. Но него не го задоволяваха дребните експлозии, които получаваше от време на време при опитите си с антивеществените хиперкондензатори, защото те само доказваха, че пак е направил грешка и петте атома антивещество, което е получил, моментално се е анихилирало. На хората им омръзна да поправят апаратурата и да сменят джамовете на лабораторията му. Те искаха от него дела, а не теории.

И започна Хара Кири да следи космичните, ултракосмичните и свръхкосмичните полети, посрещаше екипажите, черпеше ги с плодова ракия на хапчета и се мъчеше да научи къде може да намери антивещество.

Един ден, това беше преди петдесетина години, щастието му се усмихна. Звездонавтът Кольо Караколев след четвъртото хапче ракия се почеса по небръснатата буза и рече:

— Бе, то... хип!... пардон.. . там на едно място към Алфа-Центавър се върти едно такова нещо .. . хип! .. . пардон, бе ... май на антипланета ми мирише . . .

Примря от щастие Хара Кири и три години не остави на мира другаря Караколев, докато най-сетне го накара да полети към Алфа Центавър по времето, докато ползуваше годишната си отпуска.

Какви премеждия има звездолетът „Полусветкавица",. колко пати главата на екипажа му, няма да разправяме, защото това е предмет на друга повест, която, уви, вече е написана от гениалния научнофантастичен творец Д-р Дрън Б Цъ. Ще си позволим само да продължим нататък.

С много труд и мъки Кольо Караколев усця да се сдобие е антивещество за експериментите на Хара Кири. И то не    парче метеорит, нито бучка камък, а жива материя, по-точно — жив човек, най-точно — истинска жива жена. . .

След като я снимаха от всички страни, след като дори я рентгенизираха, картотекираха и й издадоха входна виза, тя бе предадена в лабораторията за антивещества и попадна в ръцете на Кири. Тоест съвсем не попадна в ръцете му, защото беше поставена в специален контейнер, сред който плуваше, привличана и отблъсквана от противоположни магнитни заряди. Така де, че нали ако антижената само се допреше до стената, щеше да се анихилира не само тя, но и контейнерът заедно с цялата лаборатория.

Започна да работи Хара Кири над нея, но уви, още в първия ден се влюби така безумно, че напълно забрави всичките си научни работи и бъдещите си титли и дипломи. По цели седмици той стоеше пред контейнера, гледаше през дебелото магнитно стъкло към жената, която му се усмихваше, намигаше и махаше с ръка, като че ли искаше да каже:

Ела де! Ела, ама ще гръмна!

Не издържа Хара Кири, започна да мисли за самоубийство. А известно е, че когато гениите решат да се самоубиват, стават още по-гениални. Тогава се раждат най-великите им мисли. И така, в мислите за смъртта в мозъка на Хара Кири изплува първо една формула, после едно уравнение, след това една схема и един ден той щастливо влетя заедно с аеромобила си през прозореца в заседателната зала на Върховния съвет на Умниците и с едно старинно ,„Еврика!" се тръшна направо в гигантската мастилница

     Каква еврика, бре! —• изкрещя Председателят, като си триеше мастилото от синтетичната брада, която носеше само в официални случаи.

     Открих начин за превръщане на веществото в антитакова.

          И Хара Кири извади молива робот, пусна го върху хартията, където той започна да танцува и пише формули. Умниците така бързо се надвесиха над масата, че главите им се чукнаха и издадоха съмнителни звуци. А след миг... Та те бяха толкова умни, че им трябваха секунди, за да разберат или се престорят, че разбират... Та след миг, казваме, те вече стискаха двете нормални и двете помощни ръце на гениалния изобретател.

По-нататък . .. Не се ли сещате? Трябваше да се правят експерименти. И Хара Кири със своя пробен хипер-кондензатор успя да произведе най-първо една буца неопределено антивещество, след това една антипаница за супа и накрая — едно антикученце, което обаче за съжаление моментално отнесе половината лаборатория, защото не знаеше как да се държи в контейнер и въпреки електромагнитните полета се разджафка и се нахвърли да хапе създателя си.

Спасил се по чудо, великият учен реши да пристъпи към най-важния експеримент — да превърне човек в античовек. И както можеше да се очаква, за тази цел той предложи себе си.

Заглъхваха тържествените думи, с които напъхаха учения в хиперкондензатора, престанаха ръкоплясканията, а на него в главата му бучеха само думите:

Идвам, любима, чакай ме.

И тя го чакаше — къде ще ходи. Е, беше малко поувех-тяла, косата й тук-таме беше проядена като от молци, но при такава любов кой ще обръща внимание.

Включени бяха агрегатите, забучаха реостатите, изобщо разнесе се многозвучната песен на електронапрежението, когато надхвърли три милиарда киловатчаса и двеста и петдесет хиляди. Нещо каза „цък" в единия пръст на крака на Хара, след това каза „цък" в другия пръст, след това започна да цъка навсякъде и той разбра — вече е античовек. А след това по много сложен, бихме дори казали, неописуем начин Хара Кири бе прехвърлен в контейнера при антижената.

Алим! — извика той на своя антиезик. — Ади ирп бет!

И двамата потънаха в дълбока анти-прегръдка, тоест започнаха да си бият шамари. Публиката навън ръкопляскаше.

Оттогава ученият Ирик Арах си живее в антисемейни отношения с любимата Акнеп (така се била казвала). Мъчно му е само, че не може да поизлезе да се почерпи с приятели и че няма как да се скара с жена си.

Ха опитайте да се карате, както сте в един контейнер, де!

Обратно в главна страница