ИСТИНАТА ЗА ПЪРВИЯ ЧОВЕК

    Още при подготовката на експедицията от Алфа-Центавър към новооткритата планета, Земя културпросветникът Адонис Аментал   се обяви против назначаването в галактоплана на жена стюардеса. Опитът му от други експедиции беше го научил, че жените, особено хубавите, винаги представляват опасност за мъжкото общество, когато стоят сред него повече от две светлинни години. Въпреки протестите му обаче Елена Вартбург бе включена векипажа. Тя получи командировъчната си заповед, премина определената космична тренировка и започна да подрежда чашките и филджаните в малкото барче на кораба и да получава за библиотеката вестниците и списанията които щяха да излязат през бъдещите столетия..

    Още през първата светлинна година опасенията на културпросветника се оправдаха. Жената започна да пускаотровата си. При това по най-необясними причини тя насочи струйките й именно към него, защото го сметна за най-трудно превзимаем. По това време вече, за да се пести наличният дихателен газ, всички бяха преминали към съкратените думи и Адонис Аментал се казваше Ад-Ам, а-Елена Вартбург — Е-Ва

    Стюардесата проявяваше повече от позволения интерескъм културно-масовата работа, разливаше чашката с концентрат, когато я подаваше на Адам, а и той започна да се грижи прекалено много за скафандъра си и с часове да въздиша под звуците на кибернетичния славей в кабината.

    Когато навлизаха в зоната на слънцето, всичко бе вече свършено. Адам вървеше подир Ева като кученце на сиджимка, а тя премина към втория акт на отровната си дейност — събуждането на ревността. И може би щеше да постигне добри резултати в тази област, тъй като към нея вече се заглеждаха бордовият фризьор, готвачът първа степен и ръководителят на драмсъстава. Но за това не остана време — галактопланът кацна на Земята.

    Започна обикновената изследователска дейност. Наблюдаваше се атмосферата, вулканичната дейност, тежестта на мамонтските черепи, направиха се редица интересни предположения за бъдещето на тази дива планета, оставиха се доста разбираеми знаци — в Баалбек, пустинята Гоби и село Долно Камарци, така че след стотина хиляди години бъдещите хора да се сетят кой, откъде и защо е идвал. Експедицията се готвеше вече за отлитане, когато Адам и Ева направиха непростимата си грешка.

    На пръв поглед всичко изглеждаше съвсем обикновено — при една разходка, която предприеха от скука, а и за да наблюдават любовта на пещерните мечки, Адам и Ева се заблудиха в девствения лес. Те дълго тичаха из него, търкаляха се като деца по високата трева и внезапно попаднаха пред едно чудно красиво дърво, отрупано с плодове.

   Ах, каква прелест! — извика Ева. •— Дали могат да се ядат?

   Бе, то... може и да може,   ама ...      измърмори страхливо Адам.

   Глупости! Веднага ще проверим!

    С помощта на ултракристалния си мислопреработвател Ева успя да разпита един туземен питон, който мързеливо висеше от един клон, за качествата на плодовете.

  Ябълка! — извика тя и запляска   с ръце. — Какво смешно име! Само змия може да измисли такова!

    Тя откъсна една ябълка и отхапа от нея. Очите й примижаха от наслада, бузите й се изпълниха с руменина, а през носа й излезе такъв мелодичен звук, че Адам не се стърпя и каза:

  Хъ дай и на мене де!

    Наядоха се двамата алфа-центаврийци с ябълки и чак когато ги свиха стомасите, разбраха грешката си. Та техните организми от векове насам бяха свикнали само на хранителни хапчета. Такова стомашно разстройство не бе виждала досега девствената Земя.

    С големи мъки, на четири крака, те успяха да се доберат до галактоплана. И там, изпружени на земята пред отвора на главния реактор, признаха вината си. Ужас обхвана целия екипаж. А началникът на експедицията Йехуде Ованесян (съкратено Йехова) извика:

  Какво сте направили, грешници! Сега вашите утроби са пълни с чужди бактерии, които ще замъкнете в нашия стерилен Алфа-Центавър. Не, о не! Аз ще спася любимата планета! Останете тук, за да изкупите делата си!

    Нататък историята е кратка. Направиха на двамата по една инжекция за безсмъртие, дадоха им някои и други дребни инструменти, оставиха ги на полянката сред джунглите и отлетяха.

   Какво да правим сега? — подсмръкна Адам.

   Не знам — изплака Ева.                                  

    А когато жена каже „не знам", става много опасно. Скоро се родиха две деца. Едното кръстиха Антон Величков, а другото — Карло Индиеца.

    Оттук нататък вече може да се вярва на вехтия завет. Каин уби Авел, за да вземе сам наследството, след това Енох роди Ирад, Ирад роди Мехуяил, Мехуяил роди Метусаил и прочие ...

    И пръснаха се децата на Адам и Ева по Земята. И откриха те Америка, организираха стотина войни, изпробваха атомни бомби и полетяха из космоса, въведоха оперативното лечение на кривите носове, намериха начин за отстраняване на космите по женските крака и увеличаването им по мъжките глави . . .

    А Ева и Адам, надарени от Йехова с безсмъртие, продължават да стоят нейде из бразилската джунгла. Те вече не раждат деца. Пустата артеросклероза така ги е налегнала, че нищо не знаят за световните събития. Ева само се кара на мъжа си и мечтае за младините си, а пък Адам въздиша, събира лозови листа за новия си костюм и се чуди кога най-после ще дойде и негов ред за пенсия.

 

Обратно в главна страница