ЗЛОКЛЮЧЕНИЯ СВЕТАГО ДУХА

 

 

И рече Бог:

- Не, тая няма да я бъде!

Той отпи глътка антивеществоq  разредено  на шприц с гама лъчи и продължи:

- За какво се трепахме две хиляди години, че и повече биля,  да създадем този вивариум, да култивираме нов щам студоустойчиви, лъжеустойчиви, ракиоустойчиви и не знам какви си още индивиди, а пък накрая да ни се смее половината Всемир. То добре, че съобщенията са още бавни, защото май и другата половина започва да се подсмихва. Вчера колегата Буда ми вика на старокитайски: “Наша раса, по-расова раса”. Идеше ми да му отвъртя един, ама от достойнство премълчах. А пък Аллах само се перчи: “И кръстоски правихте, и цели групи калявахте по кладите, а накрая какво излезе? Скара-бира и нищо повече”. Не и не! – отсече Бог и бутна настрана дръгливата богиня Кали, която се опитваше да го ущипе по бузата със шестата си ръка. – Трябват реформации, нововъведения, рационализации...

- Пааак ли? – прозина се свети Петър. – Че то... – и забрави мисълта си.

- Някой трябва да селзе долу и да оправи работата. Ти, Ице...

- А, сакън тате!

Христос си оправи ръба на панталона и седна по-удобно:

- Първо, мене достатъчно ме разиграваха, второ, отработил съм си за пенсия, трето, с Марчето тъкмо се готвим за един купон в трета безкрайност вход А.

- Ти с тая Магдалена внимавай! За малко не ме оплескахте пред общественото мнение миналия път.

- Е, то Божа работа...

- Мишо, ти бе... – въздъхна безпомощно всемогъщият.

- Няма смисъл, отче, - изръмжа Архангел Михаил. – Не мога да им свия перките вече. Лекарите и адвокатите захитряха напоследък и така вадят души, та пушек се вдига. Че и пари печелят от тази работа.

- Илийка, ха направи някое земетресенийце, гръмни им...

- Те от кьорфишеци не разбират. Веднага ще започнат да ми изследват явленията и да налапат научните титли.

- Е, каква стана тя? Никой ли...

В това време светият дух вдигна несъзнателно ръка, защото някакъв проклет спътник му беше влязъл в окото.

- Душо моя, така и очаквах. Ти няма да ме оставиш.

- Ама аз...

- Няма ама, няма мама. Сам гласува за себе си. Тръгвай с моя благословия!

 

****

Счетоводителят Запрян Решетарски внезапно се вдъхнови. Отиде при висшите инстанции (в почти новия си костюм) и рече:

- Не ща да крия повече. Вашите ревизии пет пари не струват. Мен не може да ме хване ни дявол ни финансов инспектор. А всъщност шашмите са ето къде...

Разтвори тефтерите и започна да показва. При такава доблест не можеха да не го повишат. Направиха го преподавател по “Дефектология във финансовия апарат”. Той напрегна мишци да оправи всички бакии и... умря от сърдечен удар.

****

- Ето ме! Каза Джек Кобилата. – С тази ръка обрах пощенския влак Пасадена – Мало Бучино. Режете я. Дясната е. Без нея...

Протоколираха въпроса, приложиха най-модерната хирургическа техника, ампутираха порочната ръка и писаха във вестниците за разкаялия се рецидивист. След седмица Джек Кобилата  бе застрелян при опит да обере банката на Руанда Урунди с лявата ръка.

****

- Мосьо, - каза на всеослушание Марсел Минимакс. – повече не мога да обслужвам съпругата ви. Или увеличете хонорара, или...

- Простак! – каза баронът. Говори ли се така във висшето общество?

Той му нанесе един класически удар в диафрагмата, след това един в малкия мозък. За трети нямаше нужда. Марсел беше анемичен.

****

Пищни фанфари. Вой на публиката. Облаци прах на арената. Тореадорът сеньор дон Алварец де Марихуана и Модерато ма нон Тропо насочи шпагата-убиец към полудялия бик. Изведнъж нещо го осени.

- О не, мило добиче, промърмори той. – Няма да те убия. Дори ще те осиновя. Ела тука, мац пис-пис...

И бикът дойде. Уви, той не разбираше испански... Карантиите на дон Алварец и прочее бяха погребани с почести.

****

- Карамба, непобедими войници! Не стреляйте срещу тези подли бандити, защото те са ваши бра...

Сричката “тя” не можа да излезе от устата на генерала, защото горепосоченото му съоръжение беше запушено с парче топло олово.

****

Телевизионните антени на всемира се нагряваха и пущаха какпки благородни метали. Екраните започнаха да хващат паяжина. Бог смени на два пъти диоптрите на очилата си . А от свети дух нямаше никаква вест.

Минаваха месеци в очакване и напрежение, когато една нощ някакво морзово апаратче записука в прав текст:

“Не ме чакайте, точка... Подавам си оставката, точка... Представям медицинско за идиотизъм, точка... Хванах се с една скара-бира запетая, с филиал ремонт на телевизори, точка... Адрес, многоточие, имате да вземате... Ще се женя за Трендафилка и лозето и в Горна Малина... Ядец, три удивителни...

Небето е в паника. Търси се нов свети дух. Може и без софийско жителство.

 

Обратно в главна страница