ЗАЩО НАМРАЗИХ ДЕЦАТА

На времето Христос е казал:

-       Оставате децата да дойдат при мен.

А учениците му добавили:

-      Но да ги водят майките им.

Така покрай децата Христос заобичал майките. И не му било скучно, ако седим по евангелието.

Аз пък покрай майките намразих децата. Веднага ще се аргументирам. Съдете сами:

I СЛУЧАЙ. Опашка. Нормална, едра, нервна опашка, пред кой­то и да е софийски или несофийски магазин. Дава се каквото и да е. Може моркови, може вътрешни автомобилни гуми, може кранчета за чешми. Всеки бърза, всеки е припрян, всеки е готов да заговори на висок стил. Появява се неизменната майка с неизбежната бледорозова или бледосиня рожба в ръце,

-      Моля ви... Аз с детето... Щото...

Какво да правим? Мълчим си. Пущаме я да мине. Тя си прави покупките (които съвсем не се отнасят до детето) и излиза навън..., където я чака друга майка. Тя поема рожбата от ръцете на колежата си и провежда с нея същата манипулация. Наблюдавал съм случаи - ед­но дете да сменя по пет-шест майки и те са горди, че са ни "минали" На седмия път избухвам и получавам обществено порицание,

II СЛУЧАЙ. Пак опашка. Със същите показатели като по - горе описаната. Този път майка без дете.

-       Прощавайте, гражданино, оставих детето навън, на улицата... Пък нали знаете... това движение...

Пущаме я. Но аз заядливо я проследявам и виждам как след покупките тя отива при "детето си", което пуши цигари с една мацка на отсрещната пейка,

                   III СЛУЧАЙ. Имам една позната студентка, която пропадна

на приемните изпити във ВИТИЗ, но великолепно играе ролята на бремен­на. Има си и съответен реквизит - възглавничка с ширити за превързване към корема, специална рокля робсак, дори и грим за рисуване на подходя­щи жьлти петна по лицето. Тя снабдява, е, не съвсем безвъзмездно, всичките си близки с труднодостъпни книги, вносни чорапогащи и други полезни вещи. Един път възглавницата ѝ падна, но кварталният отговорник се ока­за снизхоздителен.

III    СЛУЧАЙ . Среднонатъпкан трамвай. Качва се млада майка

•А

с не много младо дете, но обезателно на ръце. Противно на принципите си, някой мъж и отстъпва мястото си. Тя благодари умилено, след това стоварва отрочето си на стола:...

-      Айде, майка, да си гледкаш през прозорчето!

И детенцето си гледка, а с красивите си кални ботушки цапа населенито наоколо.

Има ли смисъл да дазам още примери? Няма! Просто ще завърша мисълта си с обръщението:

-        Скъпи майки, използвайте децата си за детски цели, защото, да ви вземат дяволите, и вас ще ви намразя!

                                                                     

                                                                                ДОНЕВСКИ

 

Обратно в главна страница