ОПАШКИ

Е, та що? - ще кажеш многопотърпевший съгражданино. - Опашки като опашки. Тъпа работа. Аде да не я четем.

Добре, ама софиянецът с габровско потекло ще каже:

-      Я! Пари съм давал!

И пак ще прочете нещо - ега поумнее.

Та, опашки, значи.

Лисицата е животно умно, хитро, красиво. И има опашка. Даже тя май е с най-красивата. Тогава защо ние, Върхът на Творението, нямаме опашки. Или пък ако ги нямаме, защо не си ги направим? Хай­де де, ние Елки направихме, та за едни опашки ще се формализиране.

Примерите са много, тъпи, изтъркани.

Опашка за хляб. Бе имаш си в къщи, но все пак...

Опашка за сирене, Може и да няма, ама е по-хубаво от на­шето.

Опашка... Бе не знам за какво, ама щом е опашка...

Това всеки го знае. Вероятно и Александър Македонски е висял на опашка за наемници.

Друга ми е мисълта:

Магазин, да кажем "плод-зеленчук". Софийски. Обзаведен. Вътре - щандове, изобилие от продукти и продавачки, които които се занимават с клюки и маникюр (продавачките, а не продуктите).

А навън - щайги с чушки. Нормални нашенски чушки, дето ги виждаме по картините, но но и на пазаря. А този път, ура!, ги има. И една (цифром 1 ) продавачка, обезателно с гумени или тем подобни ръкавици, а до нея спортен тип от тези - далекопътувалите, с неизменния фас в устата, който реагира само на сигнала:

-      Пенчо, подай чушки.


От челото на продавачката, както би казал поетът, "текат" потни перли, а от устата ѝ позакръглени цени и не особено аро­матни изрази. Някъде до далечината се простира опашата. Двайсет, трийсет... Не, но лъжа!... Повече хора. Опашка за нашите национални чушки. Е, тук-таме някой буржуй ще си купи круши. Но такива рядко се срещат, щото и крушите са рядкост.

А защо са тогава щандовете, изобилието, продавачките, които... но да не се повтарям.

Знам и отговора на отговорните другари:

- Това, брат, е за телевизията, откъде знаеш, кога ще ни цъфнат?

О, всемогъща телевизийо, снимай не щандовете, а опашките

 

           

   ДОНСКИ  (опашкар)

 

Обратно в главна страница