ТЪЖНАТА    И    СЪВСЕМ    ПРАВДИВА   ИСТОРИЯ   ЗА   ЖИВОТА    И КОНЧИНАТА    НА   ДОН    РОБОТ ЛАМАНШКИ  (ФАБР. №  1455—С—IV)

Вина може би имаше транспортната фирма. Не бе изключено да се мисли и за саботаж. Във всеки случай той престоя два века опакован в маслена хартия, заключен в елегантен сандък от пластмаса. Намериха го съвсем случайно — при претопяване на разрушенията, получени след някогашен несполучлив опит с атомна бомба в тогавашния щат Невада. Разглеждаха го с интерес. Той беше представител на първите кибернетични машини, отдавна вече излезли от употреба. Когато включиха акумулаторите му, той се изправи на дългите си крака и се поклони с леко скърцане.

  Много ми е приятно. Кръстен съм Дон Робот Ламаншки — на името на един от първите борци за чистотата на бялата раса. Аз съм рекламен модел, а книжката замоя прародител, писана отдавна от някой   си   Сервантес,можете да купите на всяка гара в джобен формат, без съкращения,    издание  на   фирмата   Джонсън,   Джонсън   и Джонсън, Алабама.

Вместо да го разглобяват и проверяват първичните му записи, хората решиха да го накарат сам да говори за себе си.

  Както казах, аз съм рекламен модел. Занимавам се с прочистване на расата. Вие, доколкото виждам, сте негър?  Моите  обонятелни  анализатори долавят  миризмата ви, макар че сте се опитали да прикриете външността си. Понеже вие сте опасен за нашата могъща бяла раса, аз с удоволствие ще ви обеся на най-близкото   дърво.    За качеството на обесването гарантирам, тъй като получавам въжета само от фирмата Прайд и Къмпани, които мажа изключително с първокачествен сапун Сънлайт.

Роботът посегна към човека, за когото говореше, и действително щеше да изпълни заканата си, ако неколцина по-яки научни сътрудници не бяха спасили клетника от металическите клещи.

— Охо, вие се опитвате да спасявате черномутрите? Разбирам. Вие сте явно комунисти. Много ми е приятно, с вас мога да се справя по десет различни начина, всеки от които е упоменат в ценоразписа. Но като най-подходящо ще ви препоръчам пребиването с гумена палка — бързо, безболезнено и ефикасно. Палките на фирмата Хули-гейн и синове се доставят франко къщи на едро и дребно. Опитайте и ще се убедите.

И действително, докато хората разберат какво става, Дон Робот стовари една палка по главата на един от тях. Благодарение на предпазния шлем нещастието бе избягна* то. Това твърде много учуди робота. Запомнителните механизми със звънтене отбелязаха да се направи рекламация на фирмата за лошото качество на продукцията й.

В тази секунда влезе в действие електромагнитното силово поле, което блокира по-нататъшните опити на робота да подобрява расата.

Дойдоха техници, разкриха механизмите му, завинтиха тук-там по някоя бурма, смениха намотките на някои от бобините и Дон Робот Ламаншки бе предаден за експлоатация като товарна машина по разчистване на разрушенията на американския континент, причинени от безсмислената борба на последните остатъци на капитализма срещу новата революция.

Тежки дни настъпиха за машина № 1455—С—IV. Колкото и да го бяха пренавили, в неговите запомнящи устройства бяха останали редица записи, които му показваха за каква благородна цел е бил определен, а на какъв позор е подложен сега. По време на пробните прегледи, когато още като съвсем нов робот бе излязъл от завода, той успя за половин секунда да изчисли разстоянието между първия и седмия кръг на ада, броя на ангелите, които могат да се съберат върху главата на топлийка, успя да докаже по логичен път, че негрите имат не сиво, а черно мозъчно вещество, което не е пълноценно, пресметна след още колко месеца социалистическият лагер ще се самоизяде. Но никой никога не бе зареждал електронния му мозък с мисълта, че някой ден целият свят може да стане едно голямо комунистическо общество.

И така, Дон Робот Ламаншки се движеше като в някакъв механичен сън. Той работеше заедно с много по-усъвършенствуваните свои събратя, отиваше редовно за попълване на батериите си, но не можеше да схване това, което става около него.

Хората бяха решили да създадат голям исторически музей. В него се събираха експонати от цял свят. № 1455 не можеше да чете, но анализираше надписите пред картините и другите изложбени предмети и не разбираше какво става. Тук се говореше за „нещастни негри", за „героични членове на компартията" и за толкова още неща, които имаха обратен заряд в него. Накрая той не издържа и изпадна в тежка механична депресия.

След щателен преглед го изпратиха на ремонт и почивка в един робото-ремонтен санаториум, където му смениха маслото, затегнаха още малко някои бурми и се опитаха да го заредят с нови знания. Той мина през специален квалификационен курс, започна да решава нови, по-интересни задачи и може би щеше да се оправи, когато един ден стана катастрофата. Неочаквано Дон Робот Ламаншки попадна на едно телепредаване, на което зареждаха роботи с чужди езици. Говорителят беше негър — това още се търпеше. Но той говореше — о, ужас! — на руски, при това разправяше за някакъв си Абрахам Линколн, чист американец, който още преди много, много години говорел за равноправие, за свобода на хората ...

Дон Робот Ламаншки не издържа. Той тихо се измъкна от залата и бавно заслиза надолу по осветената от четирите изкуствени луни пътека. За първи път той съжали, че не е обикновен човек и не може да въздъхне от самосъжаление. Робот № 1455 седна на един камък, покрит със синтетичен мъх, и погледна още веднъж назад към санаториума, където се бяха опитали да го очовечат, но само му бяха показали, че въпреки всичко си остава стара конструкция. След това той включи всичките си батерии на максимална сила. Вътре в него нещо изръмжа, изпука, замириса на изгоряла гума, той безпомощно размаха ръце и този път като че ли наистина успя да въздъхне. С последно изпращяване силният ток прегори и останалите предпазители. Дон Робот Ламаншки изскърца жалостиво и се разпадна на съставните си части.

 

 

Обратно в главна страница