ШАНТАВАТА   ПЛАНЕТА

—   Ха да кацнем, ма!

—   Да ти умра на кацанията!

От тези реплики си пролича, че след двадесет и пет годишен съвместен полет отношенията между завеждащия всички науки (съкратено ЗВН) и астронавигатора бяха се поизострили. И все пак ЗВН беше началник. Астронавигаторът включи автомата за приземяване върху неизвестни планети и започна да си черви устните за всеки случай.

Пантелей Джонсън отдавна беше свикнал на критиките на Ганка Голдуотър. Затова не им обръщаше внимание. Затова не чу, когато тя му каза:

—  Пък пази се все пак!

Той влезе в компенсиращата камера, включи външна атмосфера, хлопна предния капак на шлема си и изскочи от космолета.

Почвата му се стори някак еластична. Анализаторите не даваха никакви резултати за химически състав на околната среда.

—   Хайде де! Да не би да са се повредили? — рече на глас Пантелей Джонсън и моментално му отговори Ганка
Голдуотър:

—   Ти все за повреди бълнуваш! А не се питаш да не би нещо в тебе да не се е ...

Пантелей изключи връзката с космолета. Поне сега можеше да си позволи самостоятелност. Той извади джоб-

ния багер и го пусна в действие, за да вземе парче почва за изследване в разширените лаборатории на Земята. Има си хас! Всички атоми са известни. Химията не е патент на нашата галактика. Навсякъде хелият е хелий, натрият е натрий, водородът е водо ....

—  Хъ-хъ-хъ! — прекъсна мислите му някакъв чудноват глас.

Пантелей се стресна. Това не беше Ганка, защото той благоразумно я беше изключил. Това можеше да бъде само...

—: Хууууу-ху-ху... — изтрещя шлемофонът.

Пантелей бе минал тримесечно лечение против страх, но все пак усети, че коленете му омекнат. Пред него джоб-ният багер изгребваше десетина тона местна почва.

—   Прибери си машинката! Гъдел ме е! — изрева неистово гласът в шлемофона.

—   Слу... слушай, другарче, стига с тия тъпи номера. Показвай се, докато е време, защото иначе аз мога .. .

—   Хиииии-хи-хи ... Нищо не можеш! Спирай си машинката, че от смях ще си променя орбитата! То бива гъ-
деличкане, бива, ама ...

И внезапно Пантелей Джонсън разбра. Той говореше с цялата планета. Досега беше направил дванадесет полета извън галактиката. Беше срещал кристални хора, газови хора, хора дървета, но никога не беше допускал, че ще види такава форма на живот — цяла планета — едно същество.

При това планета, която говори на български и има гъдел! А интересно как ли се храни?

Като че ли дочул неговите мисли, Гласът се обади:

—  Бе, аз бях закусил това столетие, но щом като не спираш да ме ядосваш, ще трябва и тебе да те хапна ...

Пантелей Джонсън едвам успя да включи радиовръзката с космолета, да извика:

—   Ганке! . ..   Пардон ...  Другарко   Голдуотър!   Пази
се! — и земята под него се разтвори и той потъна в недрата на планетата човекоядец.

На седемстотин километра под повърхността температурата започна да пробива а«титемпературните устройства на скафандъра и Пантелей реши, че ще се изпържи млад и зелен, но в следващия миг някъде вляво се мярна корпусът на потъващия със същата скорост космолет и Джонсън успя да се качи в движение в компенсиращата камера.

—  Ганке! — извика той, изтръска силикато-алуминиевите бучки от скафандъра си и прегърна астронавигато-
ра.— Като ще мрем, заедно да мрем значи!

Но на Ганка не й се мреше. Тя, като всички практични жени, реши, че все пак е по-добре да се живее, отколкото да се мре. Затова включи кибмоз № 7 и зададе въпрос:

—  Като знаеш всичко, ха кажи как да се отървем!

Бремето, докато тракаха релетата, докато виеха повишаващите се волтажи, докато кибмозът решаваше трудната задача, Пантелей използува, за да се прости с Ганка. Той й се извини за двадесет и пет годишните неприятности, които й беше създал, изслуша речта й на тема „Аз пък ти рекох да не кацваме тук!" След това я целуна два пъти по носа (по устата не се целува, защото не е хигиенично) и в това време кибмозът се обади:

—  Трябва ентероколит.

Двамата космонавти се спогледаха, като че ли някой им беше прочел стихотворение на меркуриаиски.

—   Тоест как? — попита Пантелей. — Дай допълнителни данни!

—   Планетата ви е изяла — отговори кибмозът. — За да ви извади отново от недрата си, трябва да получи ус
корение в храносмилателната система. Затова трябва да получи разстройство — на нея й действуват разслабител-
но вещества от категорията Г—4 ...

Пантелей и Ганка се спогледаха. Г—4! Ами че те имаха тонове отпадъци от Г—4, които се чудеха къде да дянат! Пантелей веднага посегна към ръчката за изхвърляне на отпадъци. Космолетът леко трепна и минута след това в микрофона на кабината се зачу Гласът:

—      Ъх. Какво е това, бе? От две вечности не ми се е случвала такава работа. Трябва да съм изяла нещо мишаво.

          Пантелей Джонсън и Гайка Голдуотър изживяха всички колики, гърчения и въздишки на Шантавата планета (както те я нанесоха в аслрокартите си), докато накрая специално за тях бе организиран нов вулкан, през който те бяха изхвърлени в космоса . ..

Това са засега сведенията за Шантавата планета. Тези дни се завръща космолетът с Пантелей и Ганка. От тях ще научим повече подробности.

 

Обратно в главна страница