ОПАШКИ
Е, та що? - ще кажеш многопотърпевший съгражданино. - Опашки като опашки. Тъпа работа. Аде да не я четем.
Добре, ама софиянецът с габровско потекло ще каже:
- Я! Пари съм давал!
И пак ще прочете нещо - ега поумнее.
Та, опашки, значи.
Лисицата е животно умно, хитро, красиво. И има опашка. Даже тя май е с най-красивата. Тогава защо ние, Върхът на Творението, нямаме опашки. Или пък ако ги нямаме, защо не си ги направим? Хайде де, ние Елки направихме, та за едни опашки ще се формализиране.
Примерите са много, тъпи, изтъркани.
Опашка за хляб. Бе имаш си в къщи, но все пак...
Опашка за сирене, Може и да няма, ама е по-хубаво от нашето.
Опашка... Бе не знам за какво, ама щом е опашка...
Това всеки го знае. Вероятно и Александър Македонски е висял на опашка за наемници.
Друга ми е мисълта:
Магазин, да кажем "плод-зеленчук". Софийски. Обзаведен. Вътре - щандове, изобилие от продукти и продавачки, които които се занимават с клюки и маникюр (продавачките, а не продуктите).
А навън - щайги с чушки. Нормални нашенски чушки, дето ги виждаме по картините, но но и на пазаря. А този път, ура!, ги има. И една (цифром 1 ) продавачка, обезателно с гумени или тем подобни ръкавици, а до нея спортен тип от тези - далекопътувалите, с неизменния фас в устата, който реагира само на сигнала:
- Пенчо, подай чушки.
От челото на продавачката, както би казал поетът, "текат" потни перли, а от устата ѝ позакръглени цени и не особено ароматни изрази. Някъде до далечината се простира опашата. Двайсет, трийсет... Не, но лъжа!... Повече хора. Опашка за нашите национални чушки. Е, тук-таме някой буржуй ще си купи круши. Но такива рядко се срещат, щото и крушите са рядкост.
А защо са тогава щандовете, изобилието, продавачките, които... но да не се повтарям.
Знам и отговора на отговорните другари:
- Това, брат, е за телевизията, откъде знаеш, кога ще ни цъфнат?
О, всемогъща телевизийо, снимай не щандовете, а опашките
ДОНСКИ (опашкар)